Това е факт, с уговорката, че трайната победа срещу Хамас ще изисква установяването на ново ръководство в Газа.
Четейки новините днес, често оставаме с впечатлението, че Израел продължава да води битка с Хамас. Сраженията в ивицата Газа продължават вече повече от десет месеца, мирното споразумение остава недостижимо, а заплахата от регионална ескалация е голяма. Повече от 100 заложници, взети на 7 октомври, все още не са освободени, а десетки от тях се смятат за мъртви. Десетки хиляди палестинци са загинали, а Газа е изправена пред тежка хуманитарна криза. Критиците на военната стратегия на Израел твърдят, че разрушенията, които тя е причинила, са увеличили подкрепата за Хамас и са направили групировката по-силна. Според тази обща гледна точка воденето на войната от страна на Израел е послужило единствено за затваряне на цикъла на смъртоносно насилие.
В потока от коментари обаче е лесно да се изгуби от поглед какво означава да се спечели войната, която Израел води. Войната е преследване на политически цели чрез сила. Войната има начало и край, така че нейният напредък може да се оцени въз основа на това доколко всяка от страните е достигнала до постигането на политическите си цели. По този показател сега предимството е на Израел, а не на Хамас.
Хамас инициира войната, когато нахлу в южната част на Израел на 7 октомври. Групировката изстреля над 4000 ракети по цивилни райони, а над 3000 бойци на Хамас и палестински цивилни преминаха на израелска територия. До края на нападението загинаха около 1200 израелски цивилни граждани, войници и чужденци, а 251 заложници бяха отведени в Газа. Хамас никога не е заявявала официално политическите си цели за сегашния изблик на сражения, но главната цел на групировката е унищожаването на Израел - а не по-умерен изход от израелско-палестинския конфликт, като например решение за две държави. Целите на нападението на 7 октомври вероятно са били многобройни: да предизвика поредица от нападения на други бойни групировки срещу Израел, да спре процеса на нормализиране на арабско-израелските отношения и да вбие клин между Израел и неговия основен съюзник - Съединените щати. След опустошителната контраатака на Израел обаче целите на Хамас са ясни: да оцелее след атаките, да запази властта си и да запази подкрепата на палестинците и тази на международната общност.
Израел е определил по-ясно собствените си военни цели. В деня след нападението на 7 октомври Израел официално обяви война за самозащита срещу Хамас, очертавайки три стратегически цели: да върне всички заложници, да защити границите си и да унищожи Хамас. След десет месеца на интензивни боеве Израел постигна значителен напредък в постигането на всяка от тези цели или почти ги постигна. Повече от половината от заложниците са върнати от Газа, а южната граница на Израел е подсигурена със силна защита. Днес Хамас разполага с малка част от военната мощ, с която се гордееше на 7 октомври. Групата вече беше принудена да управлява в сянка, преди Израел да убие политическия ѝ лидер Исмаил Хания в Техеран миналия месец, с което нанесе сериозен удар върху способността на Хамас да управлява в Газа.
Намаляването на военната и политическата сила на Хамас от страна на Израел поставя групировката в позиция да премине към постконфликтна фаза в някои райони на ивицата Газа. Дори и да е възможно значително намаляване на интензивността на сраженията само в малка част от територията в момента, Израел трябва да покаже на избирателите в Газа, в международната общност и в самия Израел, че има по-голям политически план, който да последва военните му постижения. Израелските лидери трябва да разберат и ясно да съобщят, че фокусът на войната трябва да започне да се променя. Ако Израел не се възползва от тази възможност, за да си осигури ново ръководство в Газа, което да замени Хамас, той ще изгуби сегашното си предимство и ще приключи войната с категорично поражение.
Военната кампания на Израел постигна напредък по първата си военна цел - освобождаването на отвлечените на 7 октомври. Броят на върнатите, освободени или спасени заложници е 146. Израелските войници са върнали седем живи заложници, както и телата на 30 загинали заложници. Някои твърдят, че фактът, че по-голямата част от заложниците - 105 - са били върнати в Израел чрез размяна на затворници, означава, че преговорите, а не военната сила, са били единственият възможен начин за връщането им у дома. Но именно израелските военни действия в Газа създадоха условията Хамас да се съгласи да освободи заложниците по време на временното прекратяване на огъня през ноември 2023 г. В исторически план Хамас не е връщала заловените от нея израелци без значителен натиск, който да я принуди да се възползва от него. Припомняме, че Хамас задържа един-единствен израелски войник, Гилад Шалит, в продължение на повече от пет години, преди да се съгласи през 2011 г. да го освободи в замяна на освобождаването на 1000 палестински затворници, включително Яхия Синвар, лидерът на Хамас, който впоследствие планира атаките от 7 октомври. И до днес „Хамас“ държи двама израелски цивилни и телата на двама загинали израелски войници, които залови през 2014 г. и 2015 г. За останалите заложници от 7 октомври все още има надежда, че Израел може да осигури освобождаването им чрез преговори с това, което е останало от ръководството на Хамас.
Израел е подсигурил и южния си фланг. В рамките на няколко дни след нападението през октомври миналата година той възстанови контрола си върху всички гранични пунктове и местата покрай стената, разделяща Израел от Газа, които Хамас проби, за да влезе в Израел. Днес жителите са се върнали към някакво подобие на нормален живот в повечето големи градски райони в южната част на Израел, като например Сдерот и Офаким - градове, които бойците на Хамас атакуваха на 7 октомври и които ракетите на Хамас атакуваха няколко пъти след това. Малките населени места, разположени на няколко километра от граничната стена, остават евакуирани до края на август, след което израелското правителство ще прецени дали е достатъчно безопасно за жителите да се върнат по домовете си. Непосредствената опасност от ракетни нападения е намаляла значително в тези райони. През седмицата на 7 октомври имаше повече от 6000 предупреждения за прииждащи ракети от Газа, но сега през повечето седмици броят на предупрежденията е едноцифрен или дори нулев.
Израел дори добавя допълнително ниво на защита на границата си с Газа. В миналото Израел разчиташе само на стена по границата за защита. Сега израелските сили създават зона за сигурност на около половин миля от стената. Те разчистват всички сгради в района, което ще позволи на израелските сили по-лесно да патрулират и да изграждат аванпостове по границата. Изграждането на тази буферна зона изисква също така да се открият и унищожат тунелите на Хамас, които водят към стената, като например този, който израелските сили откриха през декември 2023 г.
Остава Израел да постигне и целта си да унищожи Хамас. Много наблюдатели смятат, че тази цел е нереалистична, тъй като военните действия никога не могат да унищожат идеологията на Хамас, но това, което Израел всъщност трябва да направи, за да постигне военните си цели, е много по-постижимо. Той трябва да унищожи „Хамас“ политически, което означава да отстрани групировката като управляваща сила в Газа. И трябва да я унищожи във военно отношение, т.е. да разруши и намали военния капацитет на групировката до степен, в която тя не може да извършва организирани нападения или да защитава територията, която контролира в момента. Необходимо е Израел да постигне и двете, тъй като грубата сила е това, което дава на Хамас възможността да управлява населението на Газа. Ако успее, Израел може да попречи на Хамас да възстанови позициите си отпреди атаката на 7 октомври.
Днес властта на Хамас в Газа е много по-разклатена, отколкото на 7 октомври. Въпреки че Хамас остава основната политическа сила, сега тя трябва да използва ужасяваща сила, за да управлява там. Бойците на Хамас убиват цивилни граждани в Газа, включително лидери на кланове или племена, които оспорват бруталното управление на групировката. Фактът, че жителите все по-често критикуват Хамас в социалните медии и в коментари за международната преса, сам по себе си е знак, че групировката губи влиянието си. Още по-показателен е фактът, че политическите съперници на Хамас на Западния бряг я смятат за достатъчно слаба, за да я критикуват. След 7 октомври Махмуд Абас, президент на Палестинската власт, дългогодишният управляващ орган и представител на палестинския народ на Западния бряг, внимаваше да не критикува пряко Хамас. Но през юли Абас заяви публично, че Хамас носи част от „правната, моралната и политическата отговорност“ за удължаването на настоящата война. През същия месец високопоставен служител на Фатах, Мунир ал-Джагуб, призова групировката да спре да използва цивилни в Газа като жив щит.
Запазвайки властта, Хамас предупреди, че ще атакува всички арабски сили, които навлязат в ивицата - сили, които биха могли да предоставят помощ за сигурността на правителството в Газа след управлението на Хамас, с ясната цел да попречат на групировката да се възроди. Освен това групировката краде, складира, продава и разпространява международна хуманитарна помощ, което се превърна в един от последните начини за запазване на властта. Не на последно място смъртта на Исмаил Хания ще затрудни значително поддържането на международните политически мрежи и финансовата инфраструктура на Хамас, които бяха от съществено значение за поддържането на ресурсите на групировката.
Унищожаването на военния потенциал на Хамас е трудна задача за Израел. Хамас посвети повече от 15 години и инвестира милиарди долари, за да изгради тежко въоръжена терористична мрежа, обхващаща цяла Газа. Повече от 30 000 бойци бяха организирани в бригади и батальони, като на всеки от тях беше определена географска зона на контрол и бяха оборудвани с противотанкови оръдия, пушки, тежки картечници, гранати, минохвъргачки, самоделни взривни устройства и други оръжия. Хамас притежаваше между 15 000 и 20 000 ракети и имаше производствен капацитет за производство на собствени ракети и боеприпаси.
Хамас изгражда и една от най-обширните мрежи от военни тунели в света, чиято дължина се оценява на над 300 мили - повече от метрото в Ню Йорк, а дълбочината им варира от няколко метра под повърхността до над 200 метра под земята. Хамас използва тунелите си за различни цели. Някои от тях помагат на групировката да се придвижва свободно из Газа, включително под Вади Газа - влажна зона, която разделя северната и южната част на ивицата. Други тунели помагат на бригадите на Хамас да извършват специфични тактически маневри, както нападателни, така и отбранителни, в ключови райони.
Израел е постигнал значителен напредък в намаляването на тези военни възможности. Израелските военни твърдят, че са убили повече от 17 000 от приблизително 30 000 до 40 000 бойци на Хамас, но щетите, които са нанесли на бойната мощ на Хамас, са по-големи, отколкото показват суровите цифри. Бойната мощ е комбинация от лидерство, системи за командване и контрол, обучени единици, доставки на оръжия и оборудване, производствен капацитет и инфраструктура, наред с други неща. Израел е унищожил 22 от 24-те организирани батальона на Хамас, като е убил трима от петимата командири на бригади, повече от 20 командири на батальони и приблизително 150 командири на роти в тези подразделения, както и е унищожил техните оръжейни доставки и инфраструктура. През юли Израел нанесе удар в централната част на Газа, при който е убит Мохамед Дейф, основател и ръководител на военното крило на Хамас и втори по ред командир на организацията като цяло; третият по ранг в Хамас.
Въпреки целия напредък, който Израел е постигнал по отношение на военните си цели, в крайна сметка той ще загуби, ако не успее да осигури заместител на Хамас като нова управляваща сила в Газа. Съединените щати познават добре това поражение: те загубиха във Виетнам, когато северновиетнамците превзеха Южен Виетнам през 1975 г., и отново загубиха в Афганистан, когато талибаните завзеха властта през 2021 г. от правителството, което Съединените щати подкрепяха в продължение на 20 години.
Сега Израел е отговорен за създаването на условия, които биха позволили на новото ръководство в Газа да оцелее. Първата стъпка е да се намалят възможностите на Хамас дотолкова, че да се позволи на външни сили да влязат в Газа и да осигурят сигурност в населените места. Когато нов орган, като Палестинската автономия, поеме управлението от Хамас, Израел ще трябва да му окаже помощ в областта на сигурността, включително с антитерористични операции. Ролята на израелските сили не трябва да се свежда до постоянно присъствие в Газа. След като части от ивицата бъдат стабилизирани, новият орган може да ръководи следконфликтната работа по дерадикализация, разоръжаване, демобилизация и помирение. Подкрепяйки това ново правителство в Газа, улеснявайки доставката на хуманитарна помощ и правейки възможно възстановяването, Израел може да покаже на палестинската общественост, че е ангажиран с по-добро бъдеще за палестинците без Хамас.
За да се реализира такова бъдеще, Хамас трябва да бъде унищожена без надежда за възраждане. Има значение как Израел ще се справи с тази задача. Той трябва да спазва международното право и да получи чуждестранна и вътрешна подкрепа, ако иска да реализира докрай военните си усилия. На този етап обаче Израел губи битката за връзки с обществеността. Той не успява да съобщи последователно как ежедневните му операции са свързани със стратегическите му цели. Светът вижда само съобщения за постоянно нарастващия брой цивилни жертви и снимки на огромни разрушения, без да се споменава как напредва борбата срещу Хамас.
Нито един от предишните примери не прилича точно на днешната операция на Израел по отношение на броя на бойците на Хамас, разположени в населените градски райони, тактиките, които Хамас използва, или огромните комплекси от бункери и тунели, с които разполага. Но няколко битки подлежат на сравнение. В битката за Мосул през 2016-17 г. повече от 10 000 цивилни загиват в кампанията на американските и иракските сили за освобождаване на града от около 4000 бойци на „Ислямска държава“, като съотношението между смъртността на цивилните и бойците е приблизително 2,5 към 1. В битката за Манила през 1945 г. американската военна операция води до смъртта на 100 000 цивилни срещу разгрома на 17 000 японски защитници, като съотношението е почти 6 към 1. Данните са по-малко надеждни при други сражения, като например Втората битка за Сеул през 1950 г., градските боеве по време на Втората чеченска война от 1999-2009 г. или по-скорошното нападение на Русия в Мариупол. Но съотношението между броя на загиналите цивилни и бойци при операцията на Израел в Газа днес, което обикновено се оценява между 1 към 1 и 3 към 1, е в най-ниския сегмент на историческия диапазон.
Неутрализирането на Хамас и осигуряването на нов управляващ орган в Газа може да е най-добрият шанс на Израел да възстанови накърнената си политическа репутация в световен мащаб. Сега Израел трябва да покаже, че има план за постигане на този резултат. Войните са били губени, когато правителствата, които влизат в конфликт, тяхното население и съюзниците им не разбират стратегията, тактиката и сроковете за постигане на целите.
Максимата на Сун Дзъ важи и за тази война в Близкия изток: „Стратегия без тактика е най-бавният път към победата, а тактика без стратегия е шумът преди поражението“.
Днес светът вижда предимно тактиката на Израел, отчетена през призмата на цивилните жертви.
Но за да победи, Израел трябва да наблегне на своята стратегия. Той трябва да затвърди успехите, които е постигнал срещу Хамас, като прокара устойчиво политическо решение. Ако Израел не може да отстрани напълно Хамас от власт, да демилитаризира ивицата и да подкрепи нова власт в Газа, тогава Хамас вероятно ще се възстанови и ще се бори отново. Този резултат няма да бъде победа нито за Израел, нито за региона. I БГНЕС
--------------------------------------------------
Джон Спенсър, Foreign Affairs
Вашингтон / САЩ
