Драматичното бягство на премиера Шейх Хасина от Бангладеш с хеликоптер под натиска на протестиращите и армията далеч не е първото в южноазиатската държава, предаде АФП.
От обявяването на независимостта преди половин век много от лидерите на страната са били принудени да избягат или мандатът им е бил прекратяван преждевременно поради насилствена смърт.
Пет ключови момента от бурната история на Бангладеш:
1975 г.: множество убийства и преврати
Бангладеш, бивш Източен Пакистан, възниква като нова държава през 1971 г. след жестока война с участието на Индия.
Героят от борбата за независимост Шейх Муджибур Рахман става първият министър-председател на страната, след което въвежда еднопартийна система и поема президентския пост през януари 1975 г.
В рамките на една година той е убит от група войници на 15 август заедно със съпругата си и тримата си синове. След това Хондакер Мостак Ахмад, с подкрепата на част от армията, поема властта.
Мандатът на Ахмад е кратък. Той е свален с преврат, иницииран от началника на щаба на армията Халед Мошараф на 3 ноември, който на свой ред е убит от съперничещи си бунтовници.
След поредица от нови преврати и контрапреврати на 7 ноември на власт идва генерал Зиуар Рахман.
1981-83 г.: Кървав бунт, безкръвен преврат
След по-малко от шест години на власт Рахман е убит по време на опит за бунт на 30 май 1981 г.
Неговият вицепрезидент Абдус Сатар поема поста на временен президент с подкрепата на генерал Хюсеин Мохамед Ершад. Но след една година Ершад се обръща срещу Сатар и го сваля от власт с преврат на 24 март 1982 г. Веднага след преврата той въвежда военно положение и назначава за президент Ахсануддин Чоудхури. След това, на 11 декември 1983 г., Ершад се провъзгласява за държавен глава. Чоудхури, чийто пост е почетен, оглавява политическа партия, лоялна на генерала.
1990: Ершад подава оставка след протести
След вълна от протести, призоваващи за демокрация в Бангладеш, на 6 декември 1990 г. Ершад подава оставка като президент. След това е арестуван на 12 декември и хвърлен в затвора, а впоследствие осъден за корупция.
Министърът на правосъдието Шахабуддин Ахмед поема поста на временен лидер до провеждането на избори през следващата година. В крайна сметка Ершад е освободен през януари 1997 г.
1991: Първи свободни избори
В началото на 1991 г. се провеждат първите свободни избори в страната, на които Бангладешката националистическа партия (БНП) излиза ясен победител.
Халеда Зия, вдовицата на генерал Зиуар Рахман, става първата жена министър-председател на Бангладеш. Тя е наследена от съперничката си Шейх Хасина, дъщеря на бащата-основател на страната Муджибур Рахман, след като през 1996 г. партията на Хасина "Лига Авами" побеждава БНП на балотаж. БНП се връща на власт през 2001 г., а Зия отново става министър-председател и завършва мандата си през октомври 2006 г.
2007: Антикорупционна чистка
През 2007 г., с подкрепата на армията, президентът Яджуддин Ахмед обявява извънредно положение след антиправителствени демонстрации. Ръководеното от военните преходно правителство започва антикорупционна чистка, като вкарва в затвора Хасина и Зия по обвинения в подкуп, преди да бъдат освободени през 2008 г. След победата на нейната партия на изборите през декември 2008 г. Хасина отново става министър-председател. | БГНЕС
Дака / Бангладеш
