Климатолози и морски биолози настояват за незабавна и постоянна забрана на риболова и добивните дейности в открито море, за да бъде съхранено океанското биоразнообразие, стабилността на климата и благополучието на човечеството.
В публикация в списание Nature, разпространена малко преди предстоящата среща на върха на ООН за океаните във Франция, експерти и природозащитници отправят апел към правителствата по света да предприемат по-решителни стъпки за опазване на морските екосистеми извън пределите на националните територии.
Те изразяват сериозна загриженост относно нарастващата експлоатация на откритите води, включително предложенията за добив на ресурси от морското дъно и риболов на дълбоководни видове, които според тях могат да доведат до необратими поражения върху океанския живот и да отслабят ключовата роля на океаните в глобалната климатична система.
Знаковият договор за защита на открито море - приет през 2023 г., но все още само на половината път до ратификацията - ще бъде в центъра на вниманието на Конференцията на ООН за океаните от 9 до 13 юни в Ница. Той се счита за решаващ за постигането на договорената в световен мащаб цел за опазване на 30% от океаните до 2030 г., но експертите, които стоят зад позицията, озаглавена „Защо трябва да защитим открито море от всякакъв добив, завинаги“, казват, че държавите трябва да отидат по-далеч.
Водещият автор на статията Калъм Робъртс, професор по опазване на морската среда в британския университет в Ексетър, заяви, че светът трябва да вземе за пример глобалното споразумение за защита на Антарктида като „планетарно общо достояние, което е наистина важно за целия живот на Земята“.
„Те трябва да се споразумеят да я запазят непокътната и ненарушена, за да не се стигне до тези потенциално катастрофални последици от експлоатацията, която не можем да контролираме“, каза той пред АФП.
Откритите морета покриват почти половината от повърхността на Земята, но в момента по-малко от един процент от тях са защитени, казват авторите. Експлоатацията на открития океан води началото си от засилването на китоловната дейност през XVII в., което води до драматично намаляване на световната популация на китовете. Оттогава насам хората се насочват към добив на акули, риба и калмари.
Учените подчертават, че морските животни не само осигуряват храна и други продукти за хората - те също така са част от въглеродния цикъл на Земята, който е от съществено значение за самия въздух, който дишаме. Някои животни, живеещи в „зоната на здрача“, на дълбочина между 200 и 1 000 метра, плуват към повърхността, за да се хранят през нощта, и се гмуркат обратно, като отлагат богати на въглерод фекалии дълбоко в океана. Това се случва в толкова голям мащаб, че влияе на баланса на въглеродния диоксид в атмосферата. Робъртс заяви, че според проучванията без този процес светът вече би бил с до три градуса по-горещ от прединдустриалната епоха. Средната температура на повърхността на планетата през миналата година е била малко над 1,5°C.
При друг процес хранителните вещества се преразпределят, тъй като мъртвите растения, животни и екскременти потъват надолу от повърхността, осигурявайки храна за повече живот, който от своя страна поема повече CO2. Този естествен цикъл вече е бил забавен от векове на интензивна експлоатация и сега е допълнително застрашен от натиска за риболов на по-големи дълбочини, главно за осигуряване на рибно брашно и масло за аквакултурите, казват авторите. Това рискува да доведе до намаляване на ключов източник на храна за риба тон, акули и делфини, но и до ограничаване на количеството въглерод, което океанът може да поеме.
Риболовът в открито море може да стигне до прилов, който убива милиони акули всяка година и хиляди костенурки и морски птици. Пълната забрана, казват авторите, би позволила възстановяване на видовете, което значително би подобрило потенциалния улов по-близо до брега. Защитата на тези животни не е „акт на саможертва, а на личен интерес. Планетата се намира на много опасно място по отношение на бързината на изменението на климата и ние трябва да издърпаме всички лостове, които можем, още сега, за да забавим темпото.“, каза още Робъртс.
