Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова външните министри на Алианс да позволят на Украйна използването на западни оръжия за удари на руска територия.
Двудневната среща на външните министри от НАТО в Прага е съсредоточена върху изработване на пакет от мерки в подкрепа на Украйна на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.
Разразилият се дебат дали Киев трябва да използва оръжия, изпратени от западните партньори, за нанасяне на удари по територията на Русия, рискува да засенчи разговорите.
Украйна настоява пред своите поддръжници, начело със Съединените щати, да ѝ позволят да използва оръжията с по-дълъг обсег на действие, които те доставят, за да поразява стратегически цели.
Някои държави, сред които Великобритания и Нидерландия, позволяват на Киев да използва техните оръжия за нанасяне на удари по военни цели в Русия.
Министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде също обяви подкрепата си днес, като заяви пред телевизия NRK, че Киев не трябва да се бори „с една ръка вързана зад гърба си“.
Но САЩ и Германия отдавна се противопоставят на искането на Украйна, тъй като се опасяват, че това може да ги приближи до пряк конфликт с Москва.
„През последните седмици и месеци повечето от тежките боеве се водеха по границата между Русия и Украйна“, каза Столтенберг преди откриващата вечеря с министрите.
„Затова смятам, че е дошло време да преразгледаме някои от тези ограничения, за да дадем възможност на украинците наистина да се защитават“, подчерта той.
На 28 май френският президент Еманюел Макрон изглежда измести циферблата напред, като заяви, че Украйна трябва да може да „неутрализира“ бази в Русия, използвани за нанасяне на удари.
Германският канцлер Олаф Шолц обаче беше по-сдържан, казвайки, че Украйна трябва да действа в рамките на закона - а Берлин не е доставял оръжия, които така или иначе биха могли да ударят Русия.
От другата страна на Атлантическия океан Белият дом заяви, че все още се противопоставя украински удари срещу обекти в Русия, въпреки че държавният секретар Антъни Блинкен намекна за възможна промяна в тази стратегия.
Руският президент Владимир Путин предупреди, че ще има „сериозни последици“, ако западните страни дадат одобрение на Украйна.
„Държавите членки на НАТО, САЩ и столиците в Европа през последните дни и седмици навлизат в нов кръг на ескалация на напрежението“, посочи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Онези, които настояват за премахване на червените линии за Украйна, се надяват САЩ и други съюзници да променят курса.
„Разбирам опасенията, че има оръжейни системи, които могат да се използват доста далеч, но имам чувството, че постигаме напредък по този въпрос“, заяви чешкият външен министър Ян Липавски.
„По-здрава основа“
Докато съюзниците от НАТО обсъждат споната тема, министрите в Прага се опитват да предложат пакет от мерки за подкрепа, който да удовлетвори Украйна, тъй като евентуалното ѝ членство в алианса остава далечна перспектива.
Докато съюзниците от НАТО се борят с този въпрос, министрите в Прага се опитват да предложат пакет от мерки за подкрепа, който да удовлетвори Украйна, тъй като евентуалното ѝ членство в Алианса остава далечна перспектива.
Държавите от НАТО, начело със САЩ и Германия, твърдо заявиха, че Киев не бива да очаква конкретен напредък по отношение на присъединяването към Алианса на срещата във Вашингтон.
Вместо това Столтенберг иска да накара членовете на алианса да поемат ясни, дългогодишни ангажименти за размера на помощта, която ще предоставят на Украйна в бъдеще.
Миналия месец той предложи обща целева сума от 100 млрд. евро за пет години, но тя не беше приета от съюзниците.
Дипломатите твърдят, че дебатите продължават. Съюзниците се опитват да уточнят какво ще покриват евентуалните ангажименти и как те биха могли да бъдат структурирани.
Една област, в която НАТО изглежда по-близо до споразумение, е планът Алиансът да поеме от САЩ координацията на доставките на оръжие за Украйна.
Досега Вашингтон отговаряше за това, тъй като НАТО се въздържаше от участие в доставките на оръжие поради опасения, че това ще подтикне Русия към ескалация.
Поддръжниците на подобно решение казват, че поемането на цялостна отговорност от Алианса би предпазило бъдещите доставки от евентуално завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ.
Други обаче се опасяват, че тази структура може да увеличи бюрократичните пречки.
"Планираме да поставим подкрепата си на по-стабилна основа, включително с по-голяма роля на НАТО в координирането на помощта за сигурност и обучението, както и с многогодишен финансов ангажимент", каза по темата Столтенберг.
