Президентът Румен Радев заяви в интервю за CNN, че подкрепя провеждането на референдум относно въвеждането на еврото в България, като подчерта ангажимента си към демократичните принципи.
„Може би звучи старомодно, но за мен демокрацията е основата на стабилното общество. Докато някои лидери се уповават на технокрацията или на икономическите механизми, аз вярвам в гласа на хората“, посочи Радев. По думите му, именно затова е предложил национално допитване за това дали страната е готова да се присъедини към еврозоната през 2026 година.
Това казва президентът Румен Радев пред Ричард Куест от CNN след откриването на Ташкентския международен инвестиционен форум. Конституционна криза няма и не може да има, ако българският министър-председател продължи да настоява за присъединяване към еврозоната, а президентът – това да не става толкова бързо и да се случи само след референдум. Това обаче ще подкопае обществения договор между правителството и българските граждани, казва още президентът.
Радев припомня, че през последните четири години в България бяха проведени седем парламентарни избори. И сме свидетели на спад в доверието към институциите. Референдумът може да върне доверие в българското правителство, защото една от целите на страните, провели референдум, е именно да укрепи легитимността на този процес, добавя той в цитираното от прессекретариата си интервю.
Получените позитивни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка са резултат на дългогодишна консервативна финансова политика, усилена работа и жертви и за всичко това са платили българските граждани. В средносрочен и дългосрочен план се очаква еврото да донесе ползи за българската икономика, но липсата на консенсус в обществото ни не е за европейския път на страната, а дали България е готова да въведе еврото през 2026 г.
Времето за референдум за въвеждането на еврото в България не е отминало. Процесите са изключително динамични и всичко се променя много бързо, дори и в самия ЕС. Показател за това е напускането на съюза от Великобритания. Показателно е и че 18 от 27 държави членки са провели свои референдуми за присъединяването си към ЕС с обвързващото споразумение да приемат общата европейска валута.
Налаганите нови санкции от ЕС на Русия заради войната в Украйна изискват преди всичко да разберем и признаем какъв е резултатът от санкциите и кой е победителят от тези санкции. От политиката на санкции срещу Русия най-облагодетелстван е Китай, защото печели от евтините руски енергийни ресурси, от достъпа до военни технологии. С изтеглянето на своите компании от Русия ЕС отвори големия руски пазар за компании от Китай и така санкциите обвързват още по-силно Русия и Китай.
По отношение на войната в Украйна международната общност „лети“ към изключително трудна политическа и морална дилема. Американците наричат тази война “boots on the ground warfare”. Това е битка за всеки инч територия и най-важният фактор в нея не са оръжията, а хората. Проблемът е, че наближава моментът, в който Украйна може да остане без хора, които да се бият за нея.
От друга страна мислите ли, че Русия изобщо ще отстъпи Крим и другите области? Това ни изправя пред две опции. Първата е да се примирим с факта, че в ХХI век територии могат да бъдат завоювани със сила и да забравим за международното право и Устава на ООН. Другата – да изпратим войски на НАТО да бранят Украйна и да изтласкат Русия обратно до границите й от 1991 г., а това означава трета световна война с опустошителни, най-вероятно ядрени последици. Това е най-голямата дилема.
Затова силно подкрепям усилията на новата администрация на САЩ да инициира мирен процес между Русия и Украйна. Налице са три инструмента за въздействие върху този процес – военен, икономически санкции и дипломация и все още не е мобилизиран пълният потенциал на дипломацията. Затова и силно подкрепям усилията на президента Тръмп. Вярвам, че той е прагматичен бизнесмен, който не приема опустошенията от която и да е война и моето разочарование е, че президентът Тръмп все още не намира достатъчно подкрепа в Европейския съюз за своите мирни усилия. Някои европейски лидери отказват да приемат реалността на бойното поле и това също е голям проблем.
Тази война предизвиква нашата архитектура на сигурност, индустриална база, нашите икономики и социални системи. Но най-вече войната е предизвикателство за нашето критично мислене, за способността ни да осъзнаваме и анализираме всички стратегически и оперативни аспекти, да дефинираме желаното крайно състояние и какво означава победа. Войната в Украйна предизвика и способността да се поставят адекватни политически цели и да се привеждат в рационална стратегия.
На въпроса на водещия как ще коментирам случващото се в САЩ отговорих, че имаме достатъчно проблеми в България, за да се потопим в проблемите на САЩ, които са като океан в сравнение с нашето Черно море. От САЩ България очаква да бъде фактор на стабилност и демокрация.
