На 2 юни мексиканците ще отидат до урните, за да изберат нов президент в рамките на най-мащабните избори в историята на страната.
Изборите ще позволят на гласоподавателите да определят повече от 20 700 позиции на федерално и местно ниво, включително 500 места в Камарата на представителите и 128 места в Сената.
Голяма част от вниманието обаче ще бъде насочено към надпреварата за президентския пост, тъй като Андрес Мануел Лопес Обрадор, известен като АМЛО, завършва мандата си като един от най-популярните лидери в съвременната история на Мексико.
Ученият и бивш кмет на Мексико сити Клаудия Шейнбаум се надява да наследи АМЛО като кандидат на политическа партия „Морена“. Тя обаче се сблъсква с конкуренцията на консервативния си съперник Ксочитл Галвес, бивш сенатор и бизнесмен от коренното население на племето отоми.
Ако Шейнбаум или Галвес успеят да спечелят президентския пост, това ще бъде исторически момент за Мексико: Никога досега жена не е била избирана за президент.
Колко важни са изборите през 2024 г.?
Очаква се около 100 млн. мексиканци да гласуват през юни, което е рекорд за страна, в която избирателната активност е намалявала на предишни избори.
Участието в тазгодишните избори се очаква да се увеличи с приблизително 11 млн. гласоподаватели в сравнение с последните президентски избори през 2018 г.
Кои са основните партии?
През този изборен цикъл в битката за президентския пост се очертаха две основни коалиции.
Едната е консервативна коалиция, съставена от три партии под общото наименование „Сила и сърце за Мексико“. Втората е лява коалиция, водена от партията „Морена“, наречена „Да продължим да творим история“.
В първата влизат Партията на националното действие (ПНД), Институционно-революционната партия (ИРП) и Партията на демократичната революция (ПДР).
През по-голямата част от ХХ в. ИРП е доминиращата политическа сила в Мексико, която държи властта в продължение на 71 години, често чрез измами и репресии.
Втората коалиция обединява „Морена“ - настоящата управляваща партия - със Зелената екологична партия на Мексико (Верде) и Партията на труда (ПТ).
Друга партия, Движението на гражданите, се кандидатира самостоятелно за места извън двете основни коалиции.
Това традиционни коалиции ли са?
Карлос Браво Регидор, писател и политически анализатор в Мексико сити, твърди, че тези коалиции са новост в мексиканската политика и свидетелстват за влиянието на АМЛО върху политическия пейзаж.
„Това е напълно нова политическа конфигурация, която е резултат от Лопес Обрадор“, каза Регидор.
Той обясни, че тъй като Лопес Обрадор е станал толкова популярен, някогашните му съперници е трябвало да се съюзяват помежду си, за да могат да се състезават в тазгодишната президентска надпревара.
„Това, че ПНД, ИРП и ПДР да се кандидатират заедно, е такова историческо отклонение. През по-голямата част от демократичната история на Мексико тези три партии се състезаваха една срещу друга", заяви политологът.
„Това е доказателство за влиянието, което Лопес Обрадор оказа, че тези три партии - исторически съперници, които представляваха десницата, левицата и центъра - участват заедно, за да победят кандидатите на Лопес Обрадор“, подчерта той.
Кой представлява коалициите в президентската надпревара?
Шейнбаум представлява „Да продължим да създаваме история“. Галвес, нейният консервативен съперник, е избран за кандидат за президент на „Сила и сърце за Мексико“.
Междувременно бившият член на Конгреса Хорхе Алварес Майнез се кандидатира от името на Движението на гражданите.
Кои са основните въпроси в кампанията?
Социологическите проучвания показват, че избирателите посочват като основни приоритети въпроси като сигурността, социалните програми и корупцията.
Изборите се разглеждат и като оценка за президентството на Лопес Обрадор.
Шейнбаум, негово протеже, обеща да продължи политиката на АМОЛО за разширяване на социалните програми и ръководене на големи инфраструктурни проекти като „Влакът на маите“ - спорна железопътна линия през полуостров Юкатан.
Галвес се изявява като опозиционен кандидат, обещавайки да потуши насилието и корупцията с твърда ръка: Тя разкритикува Лопес Обрадор, че ще се справи с престъпността чрез „прегръдки, а не чрез куршуми“.
Въпреки че използва този лозунг по време на президентската си кампания през 2018 г., Лопес Обрадор разшири ролята на военните в страната в областта на вътрешното правоприлагане. От своя страна Галвес заяви, че ще започне да отменя тенденцията да се разчита на военните за обществената сигурност.
Как престъпността повлия надпреварата?
Продължаващото насилие, с което се сблъсква страната, се усети по време на кампанията, като между септември и май бяха убити около 34 бъдещи кандидати.
Само през миналия месец двама кандидати за кметове бяха открити мъртви в северния щат Тамаулипас. На 17 май въоръжени лица в южния щат Чиапас убиха шестима души по време на политически митинг, включително друг кандидат за кмет.
Длъжностните лица обвиняват наркокартелите и организираната престъпност за убийствата, които засегнаха предимно местните състезания.
Кой води в президентската надпревара?
Повечето проучвания показват, че Шейнбаум има значителна преднина от над 20% пред Галвес. Майнез се смята за далечен кандидат.
Политическият анализатор Регидор казва, че Галвес е играла добре и е водила доста динамична кампания. Но той смята, че принадлежността на Галвес към партиите ПНД и ИРП е попречила на нейните перспективи.
„Всички негативни качества, за които можете да се сетите, мексиканските избиратели свързват най-много с ИРП и в по-малка степен с ПНД“, обясни Регидор.
През 2006 г., по време на президентството на Фелипе Калдерон от ПНД, правителството започва спорната „война с наркотиците“, като се придържа към милитаризиран подход към правоприлагането.
Но тази стратегия доведе до взрив на насилието, като същевременно не допринесе за спиране на търговията с наркотици. Тя също така насърчи нарастващия брой съобщения за военни злоупотреби, включително доказателства за открито сътрудничество между силите за сигурност и престъпни групи.
Междувременно ИРП отдавна е обвинявана в корупция и потисничество: От 1929 г. до 2000 г. тя е доминиращата сила в мексиканската политика.
През 2012 г. дългогодишната управляваща партия за кратко си върна президентския пост с кандидат Енрике Пеня Нието. Но корупционните скандали и недоволството от неговата неолиберална икономическа политика доведоха до избирането на АМОЛО през 2018 г.
Какво е наследството на отиващия си президент?
Лопес Обрадор неизменно се нарежда сред най-популярните световни лидери, които в момента са на власт - въпреки че избирането му през 2018 г. дойде след две неуспешни кандидатури за президентския пост.
Известен с откровената си личност, Лопес Обрадор превърна борбата с бедността в основен стълб на своето президентство.
Той също така прокара някои спорни инициативи, които според критиците целят да намалят независимостта на съдебната система и органа за надзор на изборите в страната. Освен това той разшири ролята на армията, като включи инфраструктурни проекти и инициативи за обществена сигурност, въпреки опасенията за нарушаване на човешките права.
Критиците му изразяват разочарование и от това, че не е успял да ограничи престъпността и да се справи с хилядите случаи на изчезнали хора в Мексико, които надхвърлиха 100 000 по време на неговия мандат.
По-голямата част от тези случаи са регистрирани след началото на „войната срещу наркотиците“ в страната през 2006 г. Предоставянето на отговори на семействата на изчезналите беше обещание, с което Лопес Обрадор проведе кампанията си през 2018 г.
Защо АМЛО не може да се кандидатира за втори мандат?
По време на мандата си Лопес Обрадор постигна нещо все по-неуловимо в световната политика: постоянно високи нива на популярност.
Според проучване на Обществото на Америките и Съвета на Америките одобрението на АМЛО, макар и да е намаляло от рекордните 81% в началото, никога не е падало под 60%.
Като се има предвид това ниво на популярност, защо Лопес Обрадор да не може сам да се кандидатира за втори мандат?
Отговорът е прост: Конституцията на Мексико изрично ограничава мандата на президента до един мандат.
Това е наследство от Мексиканската революция, която се провежда след десетилетното управление на диктатора Порфирио Диас, известен като Порфириато. Неговото ръководство превърна идеята „не преизбирането“ в общоприет лозунг.
