Новината, която разпространи местната телевизия N1, за предложението на сръбското предложение да изпрати скандалния Зоран Джорджевич като посланик в София, продължава да е основна тема в сръбските медии. Телевизията съобщи, че предложението е взето на правителственото заседание на 29 август тази година.
„Тази новина, разпространена от множество медии, която обаче не беше официално потвърдена, предизвика безпокойство сред сръбското общество“, пише известният сръбски общественик Ненад Новичич.
Преди година Сръбското правителство, оглавявано от Ана Бърнабич, реши да номинира Джорджевич за посланик в Словения, но Любляна не даде съгласието си поради „формални пречки от характер на сигурността“, пише вестник „Данас“.
Джорджевич, който е член на Сръбската прогресивна партия (партията на предзидента Александър Вучич, бел.ред.), преди да бъде освободен от поста на директор на Пощата на Сърбия в средата на май 2024 г., беше държавен секретар в продължение на три мандата, министър на отбраната и министър на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси. "Той ще бъде запомнен не с постигнатите резултати, а с изказването: „Дължа всичко в живота си на този човек (визирайки сръбския президент Вучич), че успях в политическо и професионално отношение“, се казва още в публикацията на белградското издание.
Обществеността очаква истинският вносител на предложението за назначението на Джорджевич - външният министър Марко Джурич - да обясни защо препоръчва Зоран Джорджевич за повторна номинация за посланически пост в друга държава, след като само преди 8 месеца Сърбия преживя дипломатически „шамар“, като не получи съгласие за установяването му в Словения.
Новичич предполага, че нестабилната политическа ситуация в България и седмите поред предсрочни парламентарни избори създават благоприятна ситуация за назначаването на Джорджевич.
Авторът припомня и "добрите отношения на сръбския президент Александър Вучич с българския му колега Румен Радев".
Времето за българския отговор на предложението за назначаване на Джорджевич е достатъчно дълго, за да се осигури съгласието на София чрез неформални контакти.
България не е обвързана със срок, в който трябва да реши, но на практика той обикновено възлиза на около два-три месеца от искането за издаване на споразумение. Ако споразумението не бъде издадено в този срок, то ще се счита за мълчаливо отхвърлено, тъй като приемащата държава не е длъжна да обяснява причините за подобно действие. | БГНЕС
Белград / Сърбия
